КРАСИМИР ТЕРЗИЕВ: МЕЖДУ МИНАЛОТО КОЕТО Е НА ПЪТ ДА СЕ СЛУЧИ И БЪДЕЩЕТО КОЕТО ВЕЧЕ Е БИЛО

 Изложбата показва за първи път в Добрич работи на Красимир Терзиев, който се занимава преди всичко със съвременно изкуство и най-вече с нови медии и видео. Тя ще бе открита на 08.04.2015 г. от 18,00 ч. в Първа и Втора зали на галерията.

   Терзиев е художник, който чрез произведенията си коментира редица от актуалните проблеми на днешния ден. Занимава го това, как възприятията за света се променят в резултат от масовите медии и новите технологии; как представите за минало и бъдеще, история и митология се изменят, а границите на личното, груповото и общественото пространство все повече се преплитат. Всички тези теми са въплътени във формата, избора на художествен език и начин на представяне на работите. Самите те, за разлика от традиционната представа за изкуство, не създават свой собствен визуален език, но напротив, са изпълнени с вътрешни цитати, препратки, познати образи и мотиви, така че да комуникират непосредствено със средата на ежедневния живот. Голяма част от включените в изложбата произведения са били част от самостоятелни и групови изложби на художника у нас и в чужбина, сред тях са: “Несъгласие”, Център за съвременно изкуство “Баня старинна”, Пловдив, 2014 (куратор: Яра Бубнова); “Красимир Терзиев. Космополис”, Институт за съвременно изкуство - София, 2013 (куратор: Яра Бубнова); Rencontres Internationales, Haus der Kulturen der Welt, Берлин/ Centre Pompidou, Париж/ Reina Sofia National Museum of Art, Мадрид, 2011/2012; Cinema like never before, Generali Foundation, Vienna/ Academie der Kunste, Berlin, 2006/2007 (куратори: Харун Фароки/Антие Йеман).

   „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било” се ситуира в едно настояще, в което неизбежно нахлуват сцени, образи и изображения от миналото и бъдещето. Преди години с относителна сигурност можехме да потвърдим последователността на тези три времена: миналото е последвано от настоящето и бъдещето. Тази сигурност обаче се е изпарила с насищането на света с дигитални изображения. През 1990-те един от слоганите на Майкрософт беше “Where do you want to go today?” („Къде искаш да отидеш днес?”). Настоящият слоган би бил „Кога искаш да бъде днес?”. И наистина, днес мога да поискам да отида в бъдещето като колонизатор на Марс, а утре, живот и здраве, да прекарам в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Технологии, които да осигурят това, колкото щеш: фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, различни компютърни приложения. Въпрос на избор – футурология или анахронизъм, или, защо не, и двете.


   Изложбата представя селекция от работи, датиращи от 2004 до 2015, които с различни прийоми и в различни перспективи задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и икономика.

   Начална отправна точка слага видео инсталацията „Един филм” (2004) – квази историческа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на Киностудия „Бояна” се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал “
action”. „Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството. „Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сбъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години, в които са на фокус различни разпознаваеми хардуерни, софтуерни форми и образи от екрана. „Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” (2011) е серия цветни фотографии, представящи сцени от ежедневието на аматьор-астронавт. „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната, докато „Монумент на изтеклото време” ни връща в проблематиката на монументалното, но този път ролята на въображаем монумент играе персонален лаптоп, чийто живот е изчерпан.

 
Търси в