В НАЧАЛОТО БЕ... ХАРТИЯТА
Шеговитата аналогия с Библейските слова, в случая съвсем не е самоцелна – ако не за вселенското Начало, тя със сигурност е валидна за началото на творческия път на художника, когато моливът искрено и чистосърдечно е доверил на белия лист хартия света на детските мечти. Истинската причина да търся подобни сравнения с творбите от пленера на хартията в Кранево, вероятно се дължи на тяхната особена непосредственост и естественост. Провеждан вече за трета поредна година, този пленер е единствен по рода си у нас. Той успя да намери свое характерно място в съвременния художествен живот и да очертае контурите на своята разнолика физиономия. Пленерът няма конкретна “платформа”, нито ограничаващи го регламенти. Единствени критерии са артистичността, въображението, експериментите. Затова, колкото по-различни са авторите в техните “постоянни” творчески параметри – т.е. работещи в различни видове и жанрове на изобразителното изкуство, толкова, оказва се, търсенията им в областта на хартията са по-разнообразни, обменът на идеи е по-богат и ползотворен. Международният характер на пленера и участието на художници от различни европейски страни още повече разшири обхвата на този контекст. Срещата на различните културни традиции и равнища, успя да се превърне в творчески диалог, чиито резултати са не категоричните еднозначни решения, а самият процес на съзиданието. В досега проведените три пленера “Хартията” – Кранево няма определена приемственост, нито е преследвана идеята за някакво последователно развитие, осъществявано на отделни етапи. И все пак, очертават се специфични отлики, които се дължат, от една страна на конкретното присъствие на авторите – на резонанса на творбите им, на тяхната “хармония” и “съзвучие”. От друга страна, всеки пленер е по своему съзвучен с конкретното време, с тенденциите и проблемите, свързани с развитието на изкуството в точно определен момент. Затова те не се повтарят, не се изчерпват. И докато първата година водеща се оказа идеята за проникване в “тайните” на ръкотворната материя – в сътворяване на пластическата визия на фактурата и релефа на хартиената каша, то през следващите две години вниманието като че ли се насочи към смисловите акценти. Необичайните, изненадващи и провокиращи “хартиени” хора, “хартиена” природа – преходни и взаимозаменяеми, довеждат до нови прозрения, до мисловни обрати, бързо и с лекота разместващи местата на тревожното и смешното, на стойностното и кочовото.  Но освен постиженията, най-важният смисъл на творческите експерименти по време на пленерите на хартията е може би самия процес на работота. В случая крайният резултат, поради своята податливост е в по-голяма степен  подчинен и подвластен на стремежа на авторите към формотворчество. Този последен етап, т.е. готовият резултат прилича по-скоро на драматургичен материал, на сценарий, а истинското, оживялото представление може да се види само в процеса на работа – това, което е самият неповторим Пленер на Хартията.

Красимира Коева

 
Търси в